Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Доц. доктор Боян Владимиров, дм, е началник на Клиниката по лицево-челюстна хирургия в УМБАЛ „ Пълмед “ - Пловдив. Завършил е дентална и хуманна медицина в Медицински университет - Пловдив. От 2007 година е учител към Катедрата по лицево-челюстна хирургия, Факултет по дентална медицина в същия университет, а от 2020 година е началник на същата катедра. От 2019 година е и магистър по публично здраве и здравен мениджмънт.  

Доц. Владимиров e провеждал редица специализации и образования на разнообразни места в Европа и Северна Америка - Факултет по дентална медицина Харвард, Бостън, Съединени американски щати, Педиатрична болница за рехабилитация  и интензивно лекуване, Торонто, Канада, Continuum Cancer Center, Ню Йорк, Съединени американски щати.

Трупал е опит и в болница Глоструп, Дания, в Университетска болница „ Кралица Елизабет “, Глазгоу, Англия и доста други лечебни заведения.

Част от образованията е осъществил като стипендиант на Европейската асоциация по кранио-максило-фациална хирургия и на фондация АО.

Доц. Владимиров, коя бе повода да изберете лицево-челюстната хирургия?

Като се замисля, лицево-челюстната хирургия бе най-естественият избор за мен. Като студент по стоматология имаше миг, в който съществено обмислях дали да не се трансферира в медицина. Все отново приключих стоматология, само че с ясното схващане, че желая да продължа пътя си в най-близката до медицината дентална компетентност – лицево-челюстна хирургия.

Животът последва естествения си ход и взе поради желанията ми – лицево-челюстната хирургия бе дефинирана като здравна компетентност с влизането на България в Европейския съюз. След това пристигна следването ми по медицина и развиването ми като доктор и лицево-челюстен хирург.

Кои бяха най-хубавите Ви учители в специалността? Разкажете за тях и за ролята, която са изиграли те за образуването Ви като персона и като доктор.

По принцип заобикалям да окачествявам някого като „ добър “, и изключително да употребявам сравнителната и превъзходна степени „ по-добър “ или „ най-хубав “, в каквото и да е отношение или за каквито и да е умения – на преподавател, на хирург. Отличаването на един или двама не прави останалите по-малко значими за мен и моето развиване.

Оставам благодарен към преподавателите си от студентството, само че най-вече, несъмнено – учителите и опитните сътрудници орални и лицево-челюстни хирурзи в Клиниката по лицево-челюстна хирургия, където започнах и се развих като експерт. От всеки един съм се опитал да попия по нещо – дали съответна хирургична техника или по-общо грациозност и акуратност на работа, изчерпателност на клиничното мислене или бързина и експедитивност на деяние. Но е значимо да отбележа какъв брой значително е въздействието на сътрудниците, с които дружно израствахме и се формирахме в специалността.

Нещо повече, не преставам да одобрявам всеки сътрудник, даже и най-младите, за самобитни учители – от всеки може да се научи нещо.

Имате многочислени специализации във водещи клиники в чужбина, с какво способстваха контактите със световноизвестни експерти за построяването Ви като експерт?

Действително, специализациите в чужбина оставят неповторим и бездънен отпечатък върху живота – както персоналния, по този начин и професионалния. Трудно е да се заключи този отпечатък, само че сигурно най-съществена роля са изиграли хората, с които съм се срещал персонално. Най-важните измежду тях бих описал по едно и също време като ментори, сътрудници и другари. Макар въздействието им върху моето развиване да има доста аспекти, намирам за най-съществени не толкоз съответните познания и умения, а житейските препоръки.

Бих дал образец с двама изключителни експерти и хирурзи – Джордж Сандор, моят началник в Торонто, и Джереми Макмахън, един от ръководителите ми в Глазгоу. Джордж споделяше „ Няма проблеми, единствено решения “, което се запечата у мен като трайна максима, която изниква в главата ми всеки ден. А Джереми остана като ярък образец освен като извънреден онкологичен доктор и оператор на глава и шия, само че и като мил влъхва, загърбил егото и напоен от откровена добрина към всеки – необикновена композиция за хирург.

Кои области на лицево-челюстната хирургия съставляват максимален интерес за Вас, какво предизвикателство виждате в тях?

Малко специалности оферират такова многообразие от области за упражняване като лицево-челюстната хирургия. Сам по себе си този факт прави специалността доста забавна. На този стадий не съм се фокусирал извънредно единствено върху една или две области, само че бих отличил онкологията и ортогнатната хирургия.

Като непосредствените провокации в онкологичната лицево-челюстна хирургия виждам от една страна ранната диагностика на злокачествените болести. От друга страна, предизвикателство е реконструкцията на обширни недостатъци – тя изисква комплицирани оперативни намеси, а не са основани условия за съответно финансиране от Здравната каса или профилирано образование на хирурзи. Ортогнатната хирургия, т.е. интервенциите за корекции на челюстни деформации, намирам за предизвикателна в няколко аспекта, само че ме вълнуват психическите й аспекти, както и навлизането на цифровите технологии.

Имате значителен опит с пациенти от всички възрасти. Какви хора търсят най-често консултация с лицево-челюстен хирург?

Още една причина практиката на лицево-челюстния хирург да е разнообразна е, че се постанова да лекува пациенти във всички възрасти. Естествено, възрастните хора търсят консултация най-често във връзка на тумори или възпалителни процеси, а децата – във връзка на вродени хирургични болести.

Какво демонстрират наблюденията Ви – в точния момент ли родители на деца с такива проблеми са склонни да се насочат към подобен експерт?

Субективното ми чувство е, че родителите като цяло са загрижени за децата си и търсят в точния момент съвещания по видяни проблеми. Изключения вършат фамилии с по-ниска здравна просвета, които позволяват децата има да доближат до неприятно положение на съзъбието и пораждане да вземем за пример на по-тежки възпаления от зъбен генезис.

Какво би трябвало се предприеме, с цел да бъде уголемен и улеснен достъпът до лицево-челюстен хирург - имплантологично лекуване, неоплазии в устната празнина и лицево-челюстната област?

Всъщност, с цел да се разшири и улесни достъпът до лицево-челюстни хирурзи, преди всичко би трябвало да се образоват задоволително на брой и качествено експерти.

Проблемът с дребния брой лицево-челюстни хирурзи е прочут и значително може да се реши на този стадий, в случай че да вземем за пример на дентални лекари се даде опция за скъсен период на образование в магистратура по медицина и надлежно по-ранна опция за започване на специализация.

Или да се усили размерът на преподаване на лицево-челюстна хирургия в образованието на студентите по медицина, с цел да се стимулират повече от тях.

В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време - обичани книги, музика, занимание, дестинации за пътешествия?

За страдание, свободно време на процедура не остава. В инцидентно появило се свободно или в откраднато време обичам да чета книги, главно нехудожествена литература. И изключително благополучен съм, в случай че успеем със фамилията ми да прекараме да вземем за пример дълъг уикенд в Европа, или с другари да се разходим високо в планината.

Как си почивате най-добре? Кое е обичаното Ви време от денонощието, тези часове, в които можете да се отърсите от напрежението и натоварването?

Почивам си най-добре в свободни съботно-неделни утрини, когато съумея да се наспя и имам време да се насладя на забавни книги, нормално на философска или психическа тематика.

Кои качества цените най-вече у сътрудниците си от екипа, с който работите?

Щастлив съм да работя рамо да рамо с сътрудниците от екипа в Клиниката по лицево-челюстна хирургия в УМБАЛ „ Пълмед “. Ценя както самостоятелните качества на всеки един, по този начин и човечността, честността, готовността да се поддържат и да си оказват помощ, мотивацията да се развиват като експерти.

Намирам задоволство да работя и с сътрудниците от по-широкия екип на УМБАЛ „ Пълмед “, изключително със звената, с които имаме по-близка колаборация – отделенията по УНГ, анестезиология, неврохирургия, онкология и лъчетерапия.

Какво бихте желали да пожелаете на младите лекари, които поемат по пътя на специалността „ Лицево-челюстна хирургия “?

Бих желал да ги уверя, че дългият път си заслужава и да им пожелая да реализират онази специфична задоволеност и наслада от съчетанието сред директно чувство за майсторство и смисленост на това, което вършат.